| Глава 32 |
1 |
Слушай, небе, и ще говоря; И да чуе земята думите на устата ми.
|
2 |
Учението ми ще капе като дъжд; Думата ми ще слезе като роса, Като тънък дъжд на зеленище, И като пороен дъжд на трева.
|
3 |
Понеже ще провъзглася името на Господа, Отдайте величие на нашия Бог.
|
4 |
Той е Канара; делата му са съвършени, Защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в Него; Справедлив и прав е Той.
|
5 |
Те се развратиха; Порокът им не подобава на Неговите чада; Те са поколение извратено и криво.
|
6 |
Така ли въздавате Господу, Люде глупави и неразумни? Не е ли Той Отец ти, Който те е усвоил? - Той, Който те е създал и утвърдил.
|
7 |
Спомни си предишните дни, Смисли годините на много поколения; Попитай баща си, и той ще ти извести, - Старците си, и те ще ти кажат.
|
8 |
Когато Всевишният давеше наследство на народите, Когато разпръсна Адамовите потомци, Постави границите на племената Според числото на израилтяните.
|
9 |
Защото дял на Господа са Неговите люде, Яков е падащото Му Се с жребие наследство.
|
10 |
Намери го в пуста земя, Да! в пуста, дива и виеща; Огради го, настави го, Опази го като зеницата на окото Си.
|
11 |
Както орел разбутва гнездото си. Трепери над пилетата си, Разпростира крилата си Та ги подема, и вдига ги на крилата си,
|
12 |
Така Господ сам го води, И нямаше с него чужд бог.
|
13 |
Издигна го на високите места на света, И той яде произведенията на нивите; И кърми го с мед от камък И с масло от скала кременлива.
|
14 |
С краве масло и с овче мляко, С тлъстина от агнета И от овни васански и от козли, С тлъстина от пшеница; И ти пи вино - кръв гроздова.
|
15 |
А Иесурун затлъстя и ритна; Затлъстял си, оголил си се, Надебелял си; Тогава забрави Бога, Който го създаде, И презря Канарата на спасението си.
|
16 |
С чужди богове Го раздразниха до ревнуване, С мерзости Го раздразниха до гняв.
|
17 |
Пожертвуваха на бесове, които не бяха Бог , На богове, които не бяха знаели, На нови богове наскоро въведени От които бащите ви не се бояха;
|
18 |
А ти не помисли за Канарата, Която те роди, И забрави Бога Създателя твой.
|
19 |
Видя Господ и огорчи се, Защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му;
|
20 |
И рече: Ще скрия лицето Си от тях, Ще видя каква ще бъде сетнината им; Защото те са поколение развратено, Чада, в които няма вярност.
|
21 |
Те Ме раздразниха до ревнуване с онава, което не е Бог, С кумирите си Ме разгневиха; За това и Аз ще ги раздразня до ревнуване с ония, които не са люде, С народ несмислен ще ги разгневя.
|
22 |
Защото огън се накладе в гнева Ми, И ще пламне дори до най-дълбокия ад; Ще пояде земята с произведенията й, И ще изгори основите на планините.
|
23 |
Ще натрупам на тях зло; Всичките Си стрели ще изхвърля върху тях.
|
24 |
Ще изтлеят от глад, Ще бъдат изпоядени от възпалителна болест И от лют мор; Зверски зъби ще изпратя върху тях, И отрова от пълзящи по земята.
|
25 |
Извън нож а извътре ужас Ще погуби децата им, И младежа и девицата, Бозайниче и белокосия старец.
|
26 |
Рекох: Разпръснал бих ги, Изличил бих спомена им изсред човеците,
|
27 |
Ако не се боях от гнева на неприятеля. Да не би да високоумствуват противниците им И кажат: Мощната наша ръка Направи всичко това, а не Господ.
|
28 |
Защото те са народ неразбран, И няма в тях разум.
|
29 |
О да бяха мъдри, да разбират това, Да смисляха сетнината си!
|
30 |
Как би могъл един да прогони хиляда, И двама да обърнат в бяг десет хиляди, Ако канарата им не би ги предала, И Господ не би ги предал!
|
31 |
Защото тяхната канара не е като нашата Канара; И самите ни неприятели нека съдят за това .
|
32 |
Понеже тяхната лоза е от содомската лоза И от гоморските ниви; Гроздето им е грозде отровно, Гроздовете им са горчиви;
|
33 |
Виното им е отрова змийска И мъчителна отрова аспидова.
|
34 |
Това не е ли скрито у Мене? Не е ли запечатано в съкровищата Ми?
|
35 |
На Мене принадлежи възмездието и въздаянието; Ногата им с време ще се подплъзне; Защото близо е денят на погиването им, И приготвеното за тях наближава.
|
36 |
Защото Господ ще съди людете Си И ще пожали слугите Си, Когато види, че изчезна силата им, И че не остана никой, затворен или свободен*.
|
37 |
И ще рече: Где са боговете им, Канарата, на която уповаваха,
|
38 |
Които ядяха тлъстината на жертвите им, Пиеха виното на възлиянията им? Та нека станат и ви помогнат Нека ви бъдат закрила.
|
39 |
Вижте сега, че Аз съм Аз, И освен Мене няма Бог; Аз убивам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; И няма кой да избавя от ръката Ми.
|
40 |
Защото дигам ръката Си към небето И казвам: Заклевам се във вечния Си живот.
|
41 |
Че, ако изостря лъскавия си меч И туря ръката Си на съдба, Ще въздам на враговете Си, И ще сторя възмездие на ненавистниците Си.
|
42 |
Ще упоя стрелите си с кръв, И мечът Ми ще яде меса С кръвта на убитите и на пленените, На чело с вражеските първенци.
|
43 |
Развеселете се, народи, с людете Му; Защото ще въздаде на противниците Си, И ще направи умилостивение за земята Си, за людете Си.
|
44 |
И Моисей дойде, той и Исус Навиевият син, та изговори всичките думи на тая песен на всеослушание пред людете.
|
45 |
И като свърши Моисей да говори всички тия думи на целия Израил, рече им:
|
46 |
Обърнете сърцата си към всички тия думи, които днес ви заявявам, за които да заръчате и на чадата си да внимават да вършат всичките думи на тоя закон.
|
47 |
Защото за вас това не е празно нещо; понеже то е животът ви, и с това ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Иордан, за да я завладеете.
|
48 |
В същия ден Господ говори на Моисея, казвайки:
|
49 |
Възкачи се на тая аваримска планина, планината Нево, която е в Моавската земя срещу Ерихон, и разгледай Ханаанската земя, който Аз давам на израилтяните за притежание;
|
50 |
и умри на планината, на който се възкачваш, и прибери се при людете си, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се прибра при людете си;
|
51 |
защото не Ми се покорихте между израилтяните при водите на Мерива* Кадис в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте всред израилтяните.
|
52 |
За това, отсреща ще видиш земята; но в нея няма да влезеш, в земята, който давам на израилтяните.
|