Глава 15

  Тогава теманецът Елифад в отговор рече:  

  Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?  

  С празни думи ли се препира И с безполезни речи?  

  Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.  

  Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.  

  Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.  

  Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?  

  Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?  

  Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?  

  Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.  

  Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?  

  Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,  

  Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?  

  Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?  

  Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;  

  Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!  

  Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,  

  (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;  

  На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях;)  

  Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.  

  Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;  

  Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;  

  Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;  

  Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.  

  Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,  

  Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.  

  Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,  

  Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.  

  Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.  

  Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.  

  Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.  

  Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,  

  Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.  

  Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.  

  Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.