| Глава 19 |
1 |
Тогава Иов в отговор рече:
|
2 |
До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
|
3 |
Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
|
4 |
Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
|
5 |
Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
|
6 |
Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
|
7 |
Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
|
8 |
Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
|
9 |
Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
|
10 |
Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
|
11 |
Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
|
12 |
Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
|
13 |
Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
|
14 |
Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
|
15 |
Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
|
16 |
Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
|
17 |
Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
|
18 |
И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
|
19 |
Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
|
20 |
Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
|
21 |
Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
|
22 |
Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
|
23 |
О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
|
24 |
Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
|
25 |
Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
|
26 |
И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
|
27 |
Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
|
28 |
Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
|
29 |
Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
|