| Глава 36 |
1 |
И Елиу продължавайки рече:
|
2 |
Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.
|
3 |
Ще черпя знанието си от далеч, И ще дам правда на Създателя си;
|
4 |
Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.
|
5 |
Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.
|
6 |
Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.
|
7 |
Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.
|
8 |
А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,
|
9 |
Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,
|
10 |
Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;
|
11 |
И ако послужат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;
|
12 |
Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.
|
13 |
А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат към Бога за помощ когато ти връзва;
|
14 |
Те умират в младост, И животът им угасва между мръсните.
|
15 |
Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им
|
16 |
И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.
|
17 |
Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; Затова съдбата и правосъдието те хващат,
|
18 |
Внимавай да не би жегата на страданията ти да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.
|
19 |
Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?
|
20 |
Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.
|
21 |
Внимавай! Не пожелавай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.
|
22 |
Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?
|
23 |
Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?
|
24 |
Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,
|
25 |
В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.
|
26 |
Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.
|
27 |
Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,
|
28 |
Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.
|
29 |
Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или се произвеждат гърмежите на скинията Му?
|
30 |
Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.
|
31 |
(Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),
|
32 |
Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;
|
33 |
Шумът й известява за това, И добитъкът - за пламъка, който възлиза.
|