Глава 39

  Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?  

  Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -  

  Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.  

  Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.  

  Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,  

  За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?  

  Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.  

  Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.  

  Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?  

  Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?  

  Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?  

  Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?  

  Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?  

  Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,  

  А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.  

  Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:  

  Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.  

  Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.  

  Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?  

  Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.  

  Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.  

  Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,  

  Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.  

  С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.  

  Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.  

  Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?  

  При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?  

  Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.  

  От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.  

  И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.