Глава 31

  Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му: -  

  Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?  

  Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.  

  Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат : Где е спиртното питие?  

  Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните*.  

  Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.  

  За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.  

  Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;  

  Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.  

  Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.  

  Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.  

  Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.  

  Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.  

  Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.  

  При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.  

  Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.  

  Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.  

  Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.  

  Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.  

  Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.  

  Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.  

  Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.  

  Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.  

  Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците*;  

  Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.  

  Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.  

  Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.  

  Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки :  

  Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.  

  Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.  

  Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.