Глава 4

  Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,  

  За това аз ублажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;  

  А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.  

  Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него човек бива завиждан от ближния си. И това е суета и гонене на вятър.  

  Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,  

  И казва: По-добре една пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и с гонене на вятър.  

  Тогава изново видях само суета под слънцето.  

  Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство; И той не дума: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.  

  По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;  

  Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го вдигне.  

  И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли самичък?  

  И ако някой надвие на един, който е самичък, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.  

  По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;  

  Защото единият излиза из тъмницата (Еврейски: къщата на веригите), за да царува, А другият, и цар да се е родил, става сиромах.  

  Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;  

  Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.