Bulgarian Bible

Исая 36

Исая

Index

Глава 37

1


 

  А когато цар Езекия чу думите му , раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом.  

 

 


2


 

  И прати управителя на двореца Елиаким, секретаря Шевна и старшите свещеници, покрити с вретища, при пророк Исаия Амосовия син.  

 

 


3


 

  И рекоха му: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е тоя ден; защото настана часът да се родят децата, но няма сила за раждане.  

 

 


4


 

  Може би Господ твоят Бог ще чуе думите на Рапсака, когото господарят му асирийският цар прати да укорява живия Бог и ще изобличи думите, които Господ твоят Бог чу, затова възнеси молба за остатъка що е оцелял.  

 

 


5


 

  И тъй, слугите на цар Езекия отидоха при Исаия.  

 

 


6


 

  И Исаия им рече: Така да кажете на господаря си - така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха.  

 

 


7


 

  Ето, аз ще туря в него такъв дух, щото, като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от нож в своята земя.  

 

 


8


 

  И така, Рапсак, като се върна, намери, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото бе чул, че той заминал от Лахис.  

 

 


9


 

  И царят чу да казват за асирийския цар Тирак: Излезе да воюва против тебе. И когато чу това , прати посланици до Езекия, казвайки:  

 

 


10


 

  Така да говорите на Юдовия цар Езекия, да речете: Твоят Бог, на Когото уповаваш, да те не мами като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.  

 

 


11


 

  Ето, ти чу какво направили всичките царе на всичките земи, как ги обрекли на изтребление : та ти ли ще се избавиш?  

 

 


12


 

  Боговете на народите избавиха ли ония, които бащите ми изтребиха, Гозан, Харан, Ресеф, и еденяните, които бяха в Таласар?  

 

 


13


 

  Где е ематският цар, арфадският цар и царете на града Сефаруим, на Ена и на Ава?  

 

 


14


 

  А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците та го прочете, Езекия възлезе в Господния дом и го разгъна пред Господа.  

 

 


15


 

  И Езекия се помоли пред Господа, като каза:  

 

 


16


 

  Господи на Силите, Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства; Ти си направил небето и земята.  

 

 


17


 

  Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и виж; и чуй всичките думи на Сенахирима, който изпрати тогова да похули живия Бог.  

 

 


18


 

  Наистина, Господи, асирийските царе запустиха всичките области и земите им;  

 

 


19


 

  и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, но дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха.  

 

 


20


 

  Сега, прочее, Господи Боже наш, отърви ни от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог .  

 

 


21


 

  Тогава Исиая, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ Израилевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим.  

 

 


22


 

  Ето словото, което Господ изговори за него: Презря те, присмя ти се девицата, сионовата дъщеря: Зад гърба ти поклати глава Ерусалимската дъщеря.  

 

 


23


 

  Кого си обидил и похулил ти? И против кого си говорил с висок глас И си надигнал нагоре очите си? Против светия Израилев.  

 

 


24


 

  Господа си обидил ти чрез слугите си, като си рекъл: С множеството на колесниците си възлязох аз Върху височината на планините, Върху уединенията на Ливан; И ще изсека високите му кедри, отбраните му елхи; И ще вляза в най-крайната му височина. В леса на неговия Кармил.  

 

 


25


 

  Аз изкопах и пих вода: И със стъпалото на нозете си Ще пресуша всичките реки на Египет*.  

 

 


26


 

  Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна. И от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних. Така щото ти да обръщаш укрепени градове в купове развалини.  

 

 


27


 

  Затова жителите им станаха безсилни, Уплашиха се и посрамиха се: Бяха като трева на полето, като зеленина, Като трева на къщния покрив. И жито препърлено преди да стане стъбло.  

 

 


28


 

  Но Аз зная жилището ти, Излизането ти и влизането ти, И буйството ти против Мене.  

 

 


29


 

  Понеже буйството ти против Мене И надменността ти стигнаха до ушите Ми, Затова ще туря куката Си в ноздрите ти, И юздата Си в устата ти, Та ще те върна през пътя, по който си дошъл.  

 

 


30


 

  И това ще ти бъде знамението: Тая година ще ядете това, което е саморасло. Втората година това, което израства от същото, А третата година посейте и пожънете Насадете лозя и яжте плода им.  

 

 


31


 

  И оцелялото от Юдовия дом, Което е останало, пак ще пуска корени долу, И ще дава плод горе.  

 

 


32


 

  Защото из Ерусалим ще излезе остатък, И из хълма Сион оцелялото. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.  

 

 


33


 

  Затова, така казва Господ за асирийския цар - Няма да влезе в тоя град, Нито ще хвърли там стрела. Нито ще дойде пред него с щит, Нито ще издигне против него могила,  

 

 


34


 

  По пътя, през който е дошъл, по него ще се върне, И в тоя град няма да излезе, казва Господ;  

 

 


35


 

  Защото ще защитя тоя град за да го избавя, Заради Себе Си и заради слугата Ми Давида.  

 

 


36


 

  Тогава излезе ангел Господен та порази сто и осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато станаха хора на сутринта, ето, всички ония бяха мъртви трупове.  

 

 


37


 

  И тъй асирийският цар Сенахирим си тръгна та отиде, върна се, и живееше в Ниневия.  

 

 


38


 

  А когато се кланяше в капището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар, го убиха с нож; и побягнаха в Араратската земя. А вместо него се възцари син му Есарадон.  

 

 


Исая 38

 

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: