| Глава 14 |
1 |
В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, който се носеше за Исуса;
|
2 |
и рече на слугите си: Тоя е Йоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.
|
3 |
Защото Ирод беше хванал Йоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брата си Филипа;
|
4 |
понеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.
|
5 |
И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.
|
6 |
А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред събраните и угоди на Ирода.
|
7 |
Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.
|
8 |
А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Йоана Кръстителя.
|
9 |
Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.
|
10 |
И прати да обезглавят Йоана в тъмницата.
|
11 |
И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.
|
12 |
А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.
|
13 |
А Исус, като чу това, оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.
|
14 |
И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.
|
15 |
А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да си отиде пи селата да си купи храна.
|
16 |
А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.
|
17 |
А те му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.
|
18 |
А Той рече: Донесете ги тук при Мене.
|
19 |
Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.
|
20 |
И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.
|
21 |
А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.
|
22 |
И на часа Исус накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.
|
23 |
И като разпусна народа, качи се на бърдото да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.
|
24 |
А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.
|
25 |
А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.
|
26 |
А учениците, като Го видяха да ходи по езерото; смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.
|
27 |
И Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.
|
28 |
И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.
|
29 |
А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.
|
30 |
Но като виждаше вятърът [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!
|
31 |
И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?
|
32 |
И като влязоха в ладията, вятърът утихна.
|
33 |
А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.
|
34 |
И като преминаха езерото, дойдоха в генисаретската земя.
|
35 |
И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;
|
36 |
и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.
|