| Глава 2 |
1 |
А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена.
|
1 |
О Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.
|
2 |
Това беше първото записване, откакто Квириний управляваше Сирия.
|
3 |
И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.
|
4 |
И тъй, отиде и Йосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов),
|
5 |
за да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше непразна.
|
6 |
И когато бяха там, навършиха се дните - да роди.
|
7 |
И роди първородния си Син, пови Го, и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в страноприемницата.
|
8 |
И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си.
|
9 |
И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.
|
11 |
Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.
|
12 |
И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли.
|
13 |
И внезапно, заедно с ангела, се намери множество небесно воинство, което хвалеше Бога, казвайки:
|
14 |
Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.
|
15 |
Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви.
|
16 |
И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосифа, и Младенеца лежащ в яслите.
|
17 |
И като видяха, разказаха каквото им беше известено за това детенце.
|
18 |
И всички които чуха, се зачудиха за това, което овчарите им казаха.
|
19 |
А Мария спазваше всички тия думи и размишляваше за тях в сърцето си.
|
20 |
И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха чули и видели, според както им беше казано.
|
21 |
И като се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела преди да е било зачнато в утробата.
|
22 |
Като се навършиха и дните за очистването им, според Мойсеевия закон, занесоха Го в Ерусалим за да Го представят пред Господа,
|
23 |
(както е писано в Господния закон, че всеки първороден младенец от мъжки пол ще бъде свят на Господа),
|
24 |
и да принесат жертва според казаното в Господния закон +две гургулици и две гълъбчета.
|
25 |
И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Святият Дух беше в него.
|
26 |
Нему бе открито от Святия Дух, че няма да види смърт, докле не види Христа Господен.
|
27 |
И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус, за да сторят за Него по обичая на закона,
|
28 |
той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза:
|
29 |
Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир, според думата си;
|
30 |
защото видяха очите ми спасението,
|
31 |
което си приготвил пред всички люде;
|
32 |
светлина да просвещава народите. И слава на Твоите люде Израил.
|
33 |
А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.
|
34 |
И Симеон го благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това детенце е поставено за падане и за ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори.
|
35 |
Да! И на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.
|
36 |
Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе; (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си.
|
37 |
И беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, дето нощем и денем служеше Богу в пост и молитва.
|
38 |
И тя, като се приближи, в същия час, благодареше Богу, и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим.
|
39 |
И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.
|
40 |
А Детенцето растеше, крепнеше, и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него.
|
41 |
И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на Пасхата.
|
42 |
И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника,
|
43 |
и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.
|
44 |
А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си.
|
45 |
И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха.
|
46 |
И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше.
|
47 |
И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума Му и на отговорите Му.
|
48 |
И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко, защо постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз, наскърбени, Те търсехме.
|
49 |
А Той им рече: Защо да Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?
|
50 |
А те не разбраха думата, която им рече.
|
51 |
И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.
|
52 |
А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.
|