| Глава 22 |
1 |
А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха.
|
1 |
О А Той им рече: Ето, като влезте в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,
|
2 |
И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го умъртвят; защото се бояха от людете.
|
3 |
Тогава влезе Сатаната в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;
|
4 |
и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата, как да им Го предаде.
|
5 |
И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари.
|
6 |
И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството.
|
7 |
И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата.
|
8 |
И прати Исус Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.
|
9 |
А те Му казаха: Где искаш да приготвим?
|
11 |
и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?
|
12 |
И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.
|
13 |
И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.
|
14 |
И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.
|
15 |
И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да страдам;
|
16 |
защото ви казвам, че няма вече да я ям докле се не изпълни в Божието царство.
|
17 |
И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;
|
18 |
защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.
|
19 |
И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание.
|
20 |
Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.
|
21 |
Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.
|
22 |
Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!
|
23 |
И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.
|
24 |
Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.
|
25 |
А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.
|
26 |
Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младия, и който началствува_— като онзи, който слугува.
|
27 |
Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.
|
28 |
А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.
|
29 |
Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,
|
30 |
да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.
|
31 |
[И Рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито;
|
32 |
но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.
|
33 |
Петър Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.
|
34 |
А Той рече: Казвам ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.
|
35 |
И рече им: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.
|
36 |
И рече им: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така и торба; и който няма кесия нека продаде дрехата си и нека си купи нож;
|
37 |
защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание: "И към беззаконници биде причислен", защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение.
|
38 |
И те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. А Той им рече: Доволно е.
|
39 |
И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.
|
40 |
И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.
|
41 |
И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и като коленичи, молеше се, думайки:
|
42 |
Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.
|
43 |
И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.
|
44 |
И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.
|
45 |
И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:
|
46 |
Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.
|
47 |
Докато още говореше, ето едно множество; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.
|
48 |
А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?
|
49 |
И тия, които бяха около Исуса, като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?
|
50 |
И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,
|
51 |
а Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.
|
52 |
А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?
|
53 |
когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.
|
54 |
И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.
|
55 |
И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.
|
56 |
И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.
|
57 |
А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.
|
58 |
След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.
|
59 |
И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него, защото е галилеянин.
|
60 |
А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И начаса, докато още говореше, един петел изпя.
|
61 |
И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петела днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
|
62 |
И излезе вън, та плака горко.
|
63 |
И мъжете, които държаха Исуса, ругаеха Го и Го биеха,
|
64 |
и като Го закриваха [удряха Го по лицето и] питаха Го, казвайки: Познай кой Те удари.
|
65 |
И много други хули изговориха против Него.
|
66 |
И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:
|
67 |
Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;
|
68 |
и ако ви задам въпрос, не ще отговорите.
|
69 |
Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.
|
70 |
И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие право казвате, защото Съм.
|
71 |
А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото сами ние чухме от устата Му.
|