| Глава 19 |
1 |
А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, дето намери някои ученици.
|
2 |
И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свети Дух.
|
3 |
И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Йоановото кръщение.
|
4 |
А Павел рече: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в тогова, който щеше да дойде подир него, сиреч в Исуса.
|
5 |
И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.
|
6 |
И като положи Павел ръце на тях, Светия Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха.
|
7 |
И те всички бяха около дванадесет мъже.
|
8 |
И той влезе в синагогата, дето говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше с людете и ги увещаваше за някои неща отнасящи се до Божието царство.
|
9 |
А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците та разискваше всеки ден в училището на Тирана.
|
10 |
И това се продължава две години, така щото всички, които живееха в Азия, и юдеи и гърци, чуха Господнето учение.
|
11 |
При това, Бог вършеше особено велики дела чрез ръцете на Павла;
|
12 |
дотолкоз щото, когато носеха по болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях, и злите духове излизаха.
|
13 |
А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса над тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва.
|
14 |
И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник.
|
15 |
Но веднъж злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте?
|
16 |
И човекът, в когото беше злия дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща.
|
17 |
И това стана известно на всички Ефески жители, и юдеи и гърци; и страх обзе всички тях, и името на Господа Исуса се възвеличаваше.
|
18 |
И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си.
|
19 |
Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че бе петдесет хиляди сребърници.
|
20 |
Така силно растеше и преодоляваше Господнето учение.
|
21 |
И като свърши това, Павел чрез Духа стори намерение да отиде в Ерусалим след като обиколи Македония и Ахаия, казвайки: като постоя там, трябва да видя и Рим.
|
22 |
И прати в Македония двама от тия, които му помагаха, Тимотея и Ераста; а той остана за още няколко време в Азия.
|
23 |
А по онова време се подигна голямо размирие относно Господния път.
|
24 |
Защото един златар на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Даниното капище, и докарваше не малко печалба на занаятчиите,
|
25 |
като събра и тях и ония, които работеха подобни неща, рече: О мъже, вие знаете, че от тая работа иде нашето богатство.
|
26 |
И вие виждате и чуете, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел е придумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тия, които са с ръка направени.
|
27 |
И има опасност не само това наше занятия да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да счита за нищо, и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се кланя.
|
28 |
Като чуха това, те се изпълниха с гняв та викаха, казвайки: Велика, е Ефеската Диана!
|
29 |
И смущението се разпростря по града; и като уловиха македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници, единодушно се спуснаха в театъра.
|
30 |
А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха.
|
31 |
Така някой от Азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да се не показва в театъра.
|
32 |
И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото навалицата беше разбъркана и знаеше защо се бяха стекли.
|
33 |
А някои се бяха стекли от народа изкараха Александра да говори, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа.
|
34 |
Но като го познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха за около два часа: Велика е Ефеската Диана!
|
35 |
Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера идол?
|
36 |
И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено.
|
37 |
Защото сте довели тук тия човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.
|
38 |
Прочее, ако Димитър и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого. съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други.
|
39 |
Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание.
|
40 |
Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина за него; и колкото за това, ние не ще можем да оправдаем това стичане.
|
41 |
И като рече това, разпусна събранието.
|