The Second Epistle of Paul to the Corinthians

 

Глава 3

 

 

1.

 

Още, братя, напомнювам ви благовестието, което ви проповядвах, което приехте, в което стоите,

 
 
 

2.

 

чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, – освен ако сте напразно повярвали.

 
 
 

3.

 

Защото първо ви предадох онова, което приех, че Христос умря за греховете ни според писанията;

 
 
 

4.

 

че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;

 
 
 

5.

 

и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,

 
 
 

6.

 

че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;

 
 
 

7.

 

че после се яви на Якова, тогава на всички апостоли;

 
 
 

8.

 

а най-после от всички яви се на мене, като на някой изверг.

 
 
 

9.

 

Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека защото гоних Божията църква,

 
 
 

10.

 

Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, – не аз, обаче, но Божията благодато, която беше с мене.

 
 
 

11.

 

И тъй, било че аз се трудих повече, било че те, така проповядвахме и те и аз, и вие така сте повярвали.

 
 
 

12.

 

Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?

 
 
 

14.

 

и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е нашата вяра.

 
 
 

15.

 

При това, ние се намираме лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресил, ако е тъй, че мъртвите не възкресяват;

 
 
 

16.

 

защото, ако мъртвите не се възкресяват, то нито Христос е бил възкресен;

 
 
 

17.

 

и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяря, вие сте още в греховете си.

 
 
 

18.

 

Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали.

 
 
 

19.

 

Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.

 
 
 

20.

 

Но сега Христос е бил възкесен, първият плод на починалите.

 
 
 

21.

 

Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите.

 
 
 

22.

 

Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.

 
 
 

23.

 

Но всеки на своя ред: Христос първия плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови;

 
 
 

24.

 

Тогава ще бъде краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.

 
 
 

25.

 

Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.

 
 
 

26.

 

И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена,

 
 
 

27.

 

защото Бог "е покорил всичко под нозете Му" А когато ще е казъл, че всичко е вече покорено, (с явно изключение на Този, Който Му е покорил всичко),

 
 
 

28.

 

когато казвам, ще Му е било покорено всичко, тогава и Сам Синът ще покори Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все.

 
 
 

29.

 

Иначе, какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо и ще се кръщават заради тях?

 
 
 

30.

 

Защо и ние се излагаме на бедствия всеки час?

 
 
 

31.

 

Братя, с похвалата, с която се гордея за вас в Христа Исуса нашия Господ, аз всеки ден умирам.

 
 
 

32.

 

Ако, по човешки казано, съм се борил с зверовете в Ефес, какво ме ползува? Ако мъртвите не се възкресяват "нека ядем и пием, защото утре ще умрем".

 
 
 

33.

 

Не се мамете. "Лошите другари покваряват добрите нрави".

 
 
 

34.

 

Отрезнявайте към правдата. и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да ви направя да се засрамите.

 
 
 

35.

 

Но някой ще рече; Как се възкресяват мъртвите? и с какво тяло ще дойдат?

 
 
 

36.

 

Безумецо, това което ти сееш, не оживявя, ако не умира.

 
 
 

37.

 

И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, каквото се случи, пшенично или някое друго;

 
 
 

38.

 

но Бог му дава тяло, каквото му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло.

 
 
 

39.

 

Всяка плът не е еднаква; но друга е плътта на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите.

 
 
 

40.

 

Има и небесни тела и земни тела, друга е, обаче, славата на небесните, друга на земните.

 
 
 

41.

 

Друг е блясъкът на слънцето, друг на луната и друг блясъкът на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясъка.

 
 
 

42.

 

Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление;

 
 
 

43.

 

сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;

 
 
 

44.

 

сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло.

 
 
 

45.

 

Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам стана животворещ дух.

 
 
 

46.

 

Обаче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.

 
 
 

47.

 

Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето.

 
 
 

48.

 

Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните.

 
 
 

49.

 

И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.

 
 
 

50.

 

А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетлението.

 
 
 

51.

 

Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,

 
 
 

52.

 

в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.

 
 
 

53.

 

Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.

 
 
 

54.

 

А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: "Погълната биде смъртта победоносно".

 
 
 

55.

 

О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото?

 
 
 

56.

 

Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;

 
 
 

57.

 

но благодарение Богу, Който ни дава победа чрез нашия Господ Исус Христос.

 
 
 

58.

 

Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празден.

 
 
 

2nd Corinthians 4

 

 

 

 

 
 
HTMLBible Software - by johnhurt.com