Глава 8

  При това, братя, известявам ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония,  

  че, макар и да търпят голямо утеснение, пак великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост.  

  Защото свидетелствувам, че те дадоха доброволно според силата си, и даже вън от силата си,  

  като ни умоляваха с голямо настояване, относно това даване ( Гръцки: Относно благодатта) , дано да участвуват и те в служенето на светиите.  

  И те не само дадоха, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и , по Божията воля на нас;  

  така щото помолихме Тита да довърши между вас и това благодеяние, както го беше и започнал.  

  И тъй, както изобилвате във всяко нещо, – във вяра, в говорене, в знание, в пълно усърдие и в любов към нас, – така да преизобилвате и в това благодеяние.  

  Не казвам това като по заповед, но за да опитам искреността на вашата любов чрез усърдието на другите.  

  Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че, богат като бе, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия.  

  А относно това нещо аз давам тоя съвет, че така да го направите е полезно за вас, които лани бяхте първи не само да го правите, но и да желаете да го направите.  

  А сега го свършете и на дело, така щото както сте били усърдни в желанието, така да бъдете и в доизкарването, според каквото имате.  

  Защото, ако има усърдие, то е прието според колкото има човек, а не според колкото няма.  

  Понеже не искам други да бъдат облекчени, а вие утеснени;  

  но да има равенство, така щото вашето сегашно изобилие да запълни тяхната оскъдност, та и тяхното изобилие да послужи на вашата оскъдност; така щото да има равенство,  

  според както е писано: "Който беше събрал много, нямаше излишък; и който беше събрал малко, не му беше оскъдно".  

  А благодарение на Бога, Който туря в сърдцето на Тита същото усърдие за вас, което имаме и ние;  

  защото наистина прие молбата ни, а при това, като беше сам много усърден, тръгна към вас самоволно.  

  Пратихме с него и брата, чиято похвала в делотона благовестието е известна във всичките църкви;  

  и не само това, но още беше избран от църквите да пътува с нас за делото на това благодеяние, на което служим за славата на Господа, и за да се покаже нашето усърдие,  

  като избягваме това, – някой да ни упрекне относно тоя щедър подарък, който е поверен на нашето служение;  

  понеже се грижим за това, което е честно, не само пред Господа, но и пред човеците.  

  Пратихме с тях и другия ни брат, чието усърдие много пъти и в много неща сме опитали, и който сега е много по усърден поради голямото му към вас доверие.  

  Колкото за Тита, той е мой другар и съработник между вас; а колкото за нашите братя, те са пратеници на църквите, те са слава на Христа.  

  Покажете им, прочее, пред църквите доказателство на вашата любов и на справедливостта на нашата похвала с вас.